Отвесните му скали висят на седемдесет метра над морето, а в подножието му има множество пещери, подмоли и ниши, достъпът до които е само по вода. Интензивни абразивни процеси са изваяли красиви пещери и арки, които участват в много от легендите за носа.

Първите сведения за населението на Калиакра се отнасят за IV в. пр.Хр. Тогава носът е носил името Тиризис по името на обитаващото го тогава тракийско племе Тиризи. Според античните исторически сведения мястото било управлявано от царя на Тракия Лизимах, считан за един от наследниците на Александър Македонски. Легендата гласи, че Лизимах натрупал несметни богатства при походите си до Персия и ги криел в пещерите около носа.

По време на гръцкото управление на носа са изградени допълнителни крепостни стени, а през римското му владичество древната тракийска крепост е разширена. Оформени са вътрешен и външен град, а крепостната стена около тях е била 10 метра висока и 3 метра дебела.

През V-VI в. сл. Хр. крепостта била един от основните защитници срещу нахлуващите варварски племена, а градът бил един от важните градове на област Скития. По това време крепостта се наричала Акре Кастелиум /от Акре – нос, и Кастелиум – крепост/.

До VII в. градът се развива и укрепва, след което започва постепенен упадък, тъй като след създаването на Българската държава българските и славянските племена не проявили интерес към мястото и то останало слабо заселено.

Първото споменаване на носа със съвременното му име Калиакра датира от началото XIV в. в картата на италианеца Петрос Весконте. Името произлиза от гръцките думи Калос – красив, Акра – нос/крепост. Съществува и друго име, дадено от немския оръженосец Ханс Шилтебергер - той описва носа като Калацерка. И това име произлиза от гръцки език /кала – красив и церки – обръчи, тук се имат предвид трите крепостни стени, опасващи носа/.

Най-голям възход в развитието си крепостта бележи през XIV в., когато влиза в границите на Карвунското княжество. Независимо от централната власт, княжеството е управлявано от деспотите Добротица и Балик. На името на деспот Добротица е наречена и областта Добруджа.

Историческите сведения говорят за Калиакра като за мощен средновековен град, чиито деспоти секат собствени монети и са първите български владетели, които започнали да строят собствен флот. И до днес са запазени части от водопровода на древния град, както и останки от двореца на деспотите. През 1393-94 г. Карвунското княжество попада под османско владичество.

През 1444 г. тук спират войските на полския и унгарски крал Владислав Варненчик, тръгнали на поход срещу османските войски. В стари турски документи мястото е споменато като пристанище с митница.

През 1791 г. по време на Руско-Турската война от края на XVIII в. край бреговете на Калиакра се състои велика битка между ескадрата на руския адмирал Ушаков и многократно по-голямата армада на Хюсеин Паша. Величествената победа на руските кораби и до днес се помни, а наскоро по случай 215-та годишнина от битката на носа беше изграден паметник на руския адмирал.

Много са легендите за нос Калиакра но две са тези, които са най-интересни. Според едната 40 български девойки завързали косите си една за друга и се хвърлили в морето, за да не позволят на турците да ги поробят. Те се превърнали в лебеди и тюлени и дълго време след това се връщали до родния бряг, за да му се порадват.

Другата легенда гласи, че когато Свети Никола бягал от гонещите го турци, стигнал до морето и тогава Господ удължавал земята под краката му, давайки му шанс да оцелее и да избяга от поробителите. Светецът не успял да се изплъзне и бил заловен.

Нос Калиакра е природен резерват от 1941 г. и защитена територия, заради редките тревни съобщества, виреещи на територията му и над 40-те видове редки птици, които могат да се наблюдават там. До началото на 80-те години на XX в. в пещерите на носа се среща и тюленът-монах, а днес край бреговете му може да се наблюдава играта на делфини. Пътят на прелетните птици, отлитащи на юг – Via Pontica, минава над носа и любителите на птици могат да наблюдават красивото явление всяка година – над 150 вида птици прелитат над мястото, а някои от тях спират там за почивка и храна.

Днес носът е изключително място за романтична разходка. Две са алеите за туристи – едната отвежда гостите до уникален двуетажен ресторант, приютен от една от по-големите пещери на носа; втората алея води до археологическия и исторически музей, организиран също така в пещера. През месец август многобройни цветни прожектори осветяват носа през нощта и приказната гледка привлича романтично настроените туристи.